Автор Тема: Юбилейна конференция "Космосът, наречен Вагнер, и ние" в БАН  (Прочетена 14149 пъти)

administrator

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Публикации: 18
    • Профил
Юбилейна конференция "Космосът, наречен Вагнер, и ние" в БАН


През 2013 г. светoвната културна общественост отбелязва 200 години от рождението на Рихард Вагнер.
С юбилейна конференция на тема „Космосът, наречен Вагнер, и ние” Българската академия на науките и Софийската опера и балет поставят началото на това епохално честване в България. Форумът ще се проведе на 10 май (петък),  от 10.00 часа, в Големия салон на БАН.

Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров и директорът на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов ще открият конференцията. В програмата са включени фрагменти на видео от първите три много успешни продукции на наша сцена от „Пръстенът на нибелунга” и откъси от филми, посветени на Вагнер.

Учени от БАН и изследователи ще представят живота и творчеството на Рихард Вагнер, философската и историческа значимост на гигантската тетралогия на великия немски композитор и теоретик.

От 13.30, веднага след конференцията, в градинката на „Кристал” ще бъде открита фотоизложбата „Пръстенът на нибелунга”.

Имаме удоволствието да Ви поканим да станете част от това музикално и научно-теоретично събитие и от откриването на фотоизложбата в чест на 200 г. от рождението на Вагнер, провеждано в  целия културен свят.


***********
За първи път у нас и на Балканите, през месец юни Софийската опера и балет ще представи тетралогията на Вагнер „Пръстенът на нибелунга”. В четири последователни вечери ще бъдат изпълнени оперите „Рейнско злато”, „Валкюра”, „Зигфрид” и „Залезът на боговете”.

Продуцент и режисьор на тетралогията е Пламен Карталов, диригенти – Ерих Вехтер и Велизар Генчев, художник – Николай Панайотов.

РИХАРД ВАГНЕР

Роден на 22 май 1813 г. в Лайпциг, Германия
Починал на 13 февруари 1883 г. във Венеция, Италия

Германският оперен композитор Рихард Вагнер е една от най-важните фигури в музиката на деветнайсети век. Вагнер е фигура от решаващо значение в културната история, както заради своите критически произведения, така и заради полемичните си текстове, които оспорват установените вярвания.

Произведения

Вагнер пише първата си опера „Феите" през 1833 г., но тя бива поставена едва след смъртта на композитора. Той е музикален директор на театъра в Магдебург през периода 1834-36 г., където през 1836 г. е поставена следващата му работа, „Забранена любов", свободно основана на „Мяра според мяра" от Уилям Шекспир (1564- 1616). Същата година той се жени за Мина Планер, певица и актриса, която участва активно в местния театрален живот.

През 1837 г. Вагнер става първият музикален директор на театъра в Рига, Русия (сега столицата на Латвия), където остава до 1839 г. След това той заминава за Париж, където се надява да се наложи. Докато е там, развива дълбока омраза към френската музикална култура, която продължава до края на живота му, независимо колко често се опитва да постигне успех в Париж. Именно по това време Вагнер във финансово отчаяние продава либретото за „Летящият холандец" на Парижката опера, за да бъде използвана от друг композитор. Вагнер по-късно пише музика по друг вариант на тази легенда.

Вагнер се връща в Германия и се установява в Дрезден през 1842 г., където отговаря за музиката за придворния параклис. „Риенци", голяма опера в имитация на френския стил, се радва на скромен успех. През 1845 г. „Танхойзер" има премиера в Дрезден и се оказва първия безспорен успех в кариерата на Вагнер. През ноември същата година той завършва поемата за „Лоенгрин" и в началото на 1846 г. започва композирането на музиката. По време на работата над „Лоенгрин" Вагнер е запленен от скандинавските предания и прави планове за своята тетралогия (поредица от четири драми) „Пръстенът на нибелунга". През 1845 г. той подготвя либрето за първата по реда на създаването драма от тетралогията, „Смъртта на Зигфрид", която по-късно става „Залезът на боговете".